Ранното чуждоезиково обучение - кога и как?
Иска ми се да се върна към моята най-любима тематика: децата. Преди време работех в една частна детска градина с проучване на немски език. Трябваше да преподавам на първа група – деца на 3-4 години. Винаги съм била уверена, че непознатите езици са значими за образованието на даден човек, само че тогава се замислих от каква възраст действително би трябвало да се стартира с това. В София има школи, които оферират чуждоезиково образование още от бебешка възраст.
В първия миг на човек му идва да се позасмее, само че попадайки в извънредно конкурентна среда, стартира да се мисли по какъв начин да се приготви за нея, с цел да има триумф. Подобна мисъл е усетена като нужда и е основала голям брой места за образование, в които възрастта се снижава, само че условията по-скоро се завишават. За мен тази година породи доста мисли по тематиката за ранното чуждоезиково образование и най-много два въпроса – по кое време и по какъв начин. Дали непознатият език е потребен – да, сигурно. В наше време той е нужда, а какво остава за поколенията след нас. Търсейки отзиви на други сътрудници психолози и педагози, доминира общото такова, че въпреки всичко ранното въвеждане на концепцията за непознат език е добра концепция. То би трябвало да има по-скоро занимателен и мотивиращ смисъл.
" Целта е да се развие фонетичният нюх на детето за езика, да се пробуди ползата и любознанието му през игра. ", споделя Милена Манова, психотерапевт и учител. Децата на 3-4 годишна възраст интензивно боравят с думите на родния език в прагматичен подтекст.
Това е възрастта на обществените връзки с първите другари. Тоест налице е опция и предпочитание за прилагане на езика като средство за другарство. И едно голямо любознание към света.
Тези особености на възрастовата група благоприятстват приемането на ново познание – показано обаче наложително съгласно мен през играта и заниманието. Фактическите познания могат да се натрупат с възрастта, само че желанието и мотивацията по-скоро понижават с нея. Всеки един човек може да научи непознат език, само че действително какъв брой възрастни имат желанието и мотивацията да стартират. Именно тя при децата идва естествено, в случай че им е забавно – и по тази причина си заслужава да се опита. Естествено идва и въпросът дали детето не се обърква от двата езика. Успокоителен образец за това са билингвите – деца, които от раждането си порастват в многоезична среда с два или даже повече езика. При тях се вижда, че те постоянно се развиват даже по-бързо езиково поради нуждата да се приспособяват в средата си. В началото има пасивно струпване на речников ресурс, което в профил наподобява като настойчиво мълчане, само че в следствие пасивният речник се трансформира в деен и изненадващо богат. Изводът ми е, че от главно значение в такива действия е методът, който да е приспособен към когнитивното и психическо развиване на съответната възрастова група. Желанието е главният мотиватор на всяко човешко деяние.
В този смисъл възрастта е условна. Ако ползата липсва на 4, може да се появи на 6 или 12. Ранното чуждоезиково образование е свястно, единствено в случай че се прави качествено, в случай че детето има предпочитание и интерес – да не е в негова тежест, а по-скоро да е още един метод за опознаване на света, който го заобикаля и от който той е част.
Инфо: www.highviewart.com
